История
Роля и дефиниция
Здравният медиатор е мост между уязвимите малцинствени общности и здравните и социалните служби. Той работи с доверието на хората и институциите и притежава нужните знания и умения за тази отговорна дейност. Мисията му е да подобрява достъпа до услуги, да преодолява бариери в общуването и да подкрепя превенцията и здравното образование.
Европейски контекст
Професията е въведена в редица европейски страни и има над 20-годишна история в Испания и Франция. Във Финландия медиаторите се наричат „интеркултурни посредници“, в Холандия – „образователи на етническите малцинства“. В Румъния и Молдова са „санитарни“ медиатори, в Словакия – „здравни медиатори“, а в Сърбия – „теренни здравни работници“. Така моделът се адаптира към местните системи и нужди.
2001 – Начало в България
Моделът на здравния медиатор е въведен от екипа на Фондация „Здравни проблеми на малцинствата“. Пилотното изпълнение е в кв. „Изток“ на гр. Кюстендил с проекта „Въвеждане на система от роми-медиатори“. Обучени са първите пет здравни медиатори. Целта е да се подобри достъпът на ромите до здравни и социални услуги.
2002–2003 – Разширяване и признание
Фондация „Отворено общество“ подкрепя ромски НПО, които заедно с ФЗПМ обучават нови медиатори и развиват програмата. През 2002 г. българският опит е представен на 30-тия Конгрес по социално благоденствие в Ротердам. Така инициативата получава международна видимост и подкрепа. Натрупаният опит подготвя и следващи по-мащабни обучения.
Декември 2003 – Проект PHARE 2001
Консорциум от четири организации стартира проект за осигуряване на достъп до здравни услуги на малцинствата. Обучени са 51 здравни медиатори, 30 общопрактикуващи лекари и 30 медицински сестри. Дейностите обхващат 15 града с концентрация на ромско население. Проектът укрепва връзката между общностите и местните здравни структури.
2005 – Разширяване към селски райони и стратегическа рамка
Обучени са 16 здравни медиатори по проект, финансиран от Програма „Матра“, което за първи път пренася модела и в селските райони. На 08.09.2005 г. правителството приема „Здравна стратегия за лицата в неравностойно положение…“, където професията получава ключова роля. Част от медиаторите са назначени по програмата „От социални помощи към заетост“. Провежда се и международна среща в Букурещ за споделяне на опита и перспективите.
2006–2007 – Капацитет и стандартизирано обучение
През 2006 г. са обучени още 17 медиатори по проекти на Фондациите „Инициатива за здраве“ и „Здравето на ромите“. По PHARE 2003 са обучени още 45 медиатори, като програмата включва 150 академични часа в девет модула. Медицинските университети в София, Пловдив и Варна са лицензирани да провеждат обучения. Това създава устойчив стандарт и по-широко покритие в страната.
2007 – Институционализиране и мрежово обединяване
Назначени са 57 здравни медиатори в 30 общини чрез делегиран бюджет – ясен знак за национална политика. Професията влиза в Националния класификатор и се приема длъжностна характеристика. През април е учредена Националната мрежа на здравните медиатори с над 90 учредители – медиатори, лекари, обучители и експерти. Мрежата подкрепя квалификацията и обмена на добри практики.
2008–2013 – Ръст и национално покритие
Броят на медиаторите нараства от 109 (2008 г.) до 130 (2013 г.). През 2013 г. 130 здравни медиатори работят в около 70 общини и се заплащат от държавния бюджет. Разширяването укрепва профилактичните програми, здравното образование и социалната работа в общностите. Моделът се утвърждава като ефективен инструмент за преодоляване на бариери и неравенства.