Разширени указания за поведение на лекари, работещи в извънболничната помощ и на акушер-гинеколози при среща с хора, живеещи с HIV

Броят на всички диагностицирани случаи на HIV инфекция в България към края на 2024 г. надвишава 4500. През последните години се откриват между 250 и 300 нови лица с HIV инфекция, което е индикатор за продължаващото разпространение и присъствие на вируса сред населението.

У нас най-голямо е разпространението сред някои уязвими групи от населението, изложени на повишен риск от инфекция, сред които: мъжете, които правят секс с мъже (МСМ) и употребяващите интравенозни наркотици (ИВН).

Съвременната антиретровирусна терапия (АРТ) превърна инфекцията в хронично носителство и хората, живеещи с HIV (ХЖHIV), които се придържат към терапията, имат продължителност на живота, сравнима с общата популация. Хората, остаряващи с HIV, обаче, се отличават с по-висока честота на съпътстващи сърдечно-съдови, метаболитни, невро-дегенеративни, и злокачествени заболявания и в много по-голяма степен от своите връстници се нуждаят от комплексни здравни грижи.

Важно е да се знае, че поддържането на неоткриваем вирусен товар с помощта на АРТ е не само шанс за възстановяване на имунната система на инфектирания, но означава нулев риск от разпространение на вируса в популацията. В този контекст лекарите, работещи в извънболничната медицинска помощ и акушер-гинеколозите (АГ) имат важна роля, както за превенцията на предаването на HIV и елиминирането на инфекцията, така и за медицинските грижи за лицата, остаряващи с HIV.